вторник, 27 октомври 2015 г.

Таван под земята

Кой не е мечтал за романтична мансарда под звездите, където хазяйката да дойде сутрин рано, с виенска кифла, каничка кафе, да е на 22, по копринен халат и дантелено бельо, да ухае на гюл и трендафил, по дългите й здрави крака да са опънати чорапи с жартиери...

Добре де, и без хазяйката, мансардата под звездите е символ на волния ергенски живот.
Но сега няма да ви отегчавам с подобни романси, ами ще ви покажа един жилищен оксиморон - таван под земята
Има си всичко необходимо за живот - умивалник, врата, водеща към горната земя, кофа, леген, пейка и тръба, увита в черга.
Само дето в този случай, струва ми се  по-правилно би било да се пее: "...една мансарда, точно под земята."
А относно хазяйката... Май предпочитам да не мисля за нея.















четвъртък, 22 октомври 2015 г.

Дава се под наем уютен... ъгъл

Този чудесен ъгъл се отдава дългосрочно на сериозни наемодатели със сигурни доходи и без криминално минало.

В него можеш да се свиеш, да си настелеш стари кашони и да потънеш в съзерцание на бетонната стена срещу себе си.








петък, 16 октомври 2015 г.

ДЕЛИРИУМ ТРЕМЕНС

Какво ли е всеки ден да се будиш в стомаха на розов слон, надрусан с LSD? 
Който е живял в тази квартира, сигурно знае.






вторник, 13 октомври 2015 г.

Ергено-бекярският живот

Ако никога не си търсил квартира в София, значи и никога не си виждал онзи апартамент в Зона Б5 с излинелия мокет и букет от дървесни гъби в гардероба, които сякаш те гледат обвинително.

Също така не си се обаждал на десетки обяви на апартаменти с примамливо ниска цена, които всеки път "току що са дадени, но имаме други оферти, кажете какво точно ви трябва на вас."

Не си се запознал и с хазяйката на гарсониерката на Любен Каравелов с тюрбанчето, която подръпва дим от цигара с марка "Шипка", а ти се чудиш къде, по дяволите продават цигари "Шипка"а в днешни дни?

Ако не си търсил никога квартира, то сигурно си се лишил от незабравими емоции и вълнения, които да си припомняш в студените зимни вечери в малкото таванче, което след дълго търсене си наел, докато лежиш в леглото с дюшек на твърди, несиметрично разположени буци, завит с родопско одеяло, а северняка прави доста успешни опити да влезе през черчеветата на дървената дограма.

Но все пак... Дори и никога да не ти се е случвало да изпиташ тръпката от търсенето на квартира в София или друго някое място, има решение как да запълниш празнината, зейнала в душата от тази липса. Аз ще го направя вместо теб. Ще ти покажа най-вълнуващите, неповторими, незабравими и притеснителни местенца в София. Места, излезли сякаш от главата на Кафка. Места, създадени за да те накараш да се замислиш къде точно се намира екзистенц минимума. Почти съм сигурна засега, че е на "Цар Асен" 38. Но само засега. Сигурна съм че има и още какво да се види, и че софийските недра крият много тайни.

Първата от тях е едно малко бижу, което сякаш само ми прошепна име за блога.
И така, скр-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ц - вратата към третото измерение на градския живот се отваря, отваря.... Скръ-ъ-ъ-ъ-ъ-ц, отва-а-а-а-а-а-ря се...Скръц! Абе, няма ли кой да я смаже тая врата? Както и да е, отваря се, отваря се...Оп, заяде, Трябва малко да се повдигне и ще стане. Хайде пак тръгна. Скръ-ъ-ъ-ъ-ъ-ц... Оф, отвори се най-накрая. Хайде влизайте! Добре дошли! Не се събувайте!